В ЕДИН ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ ТРЕБНИК ОТ ХVІІІ ВЕК
© 2009. Христина Тончева
(България, гр.Пловдив, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”)
Обредите (гр. åˆëïãßáé, лат. sacramentralia) са символични свещенодействия, установени от Св. Църква за благославяне, освещаване и посвещаване на лица, предмети и места. В съответствие с това още средновековният католицизъм ги обособява в три групи: благословения (benedicere), освещения (consecrare) и посвещения (dedicere). Гръцкият евхологий от VІІІ век групира обредите около тайнствата, с които са свързани (Parenti, Velkovska 1995, нататък: Barb. gr.336). Славянският евхологий (требникът) разглежда обредите отделно от тайнствата (Frcek 1939, Nachtigal 1941, 1942).
Богослужебният Типик на Православната църква в съвременния си обем съдържа общо пет обреда за освещаване на вода: освещаване на водата при Св. Кръщение, освещаване на водата при Обновление на храм, Велик водосвет, Малък водосвет и освещаване на т. нар. “Бабина вода” (Чифлянов 1997: 315-316). Великият водосвет се извършва в навечерието на празника и на самия празник Богоявление или Кръщение Господне (6. І. н.с.), като в навечерието се извършва в края на литургията, след заамвонната молитва, а на самия празник - след литургийния отпуст и обикновено вън от храма (Нестеровский 1996: 393).
Началото на Богоявленския чин в найранния запазен славянски евхологий - старобългарския Синайски евхологий от Х-ХІ век (нататък: Син Евх) - липсва в изданията на Фръчек (Frcek 1939) и Нахтигал (Nachtigal 1941, 1942). В тези издания текстът на чина започва приблизително от средата на първия пролог.
След публикуването на новооткритите от Й. Тарнанидис листове от този глаголически паметник (Tarnanidis 1988) вече е известно какво е било оглавлението на старобългарското Чинопоследо-вание на Свето Богоявление - ÌîM íà áëCàñëîBíèå‡ âîäú (9r). В него са били включени: ектенията Ã(¶ â°ñåäðúæèòå} Õ)å á)æå íàøú . Ðîæäüè‡ ñ âü âèòüëýè‡ìý µ‡þ‡äýè‡ñöýìü (9r-10v), указание за прекадяване на водата (10v), Дяконствата (10v-11v), тайната молитва ö) è‡ñ-õå/ å‡äèíî÷äû ñí/å (11v), молитвата Òðîèöå åäèíîñуùüí ... ïðýáæåñòâüíàà ... (12v), молитвата Âûøúíèèõú âåùåè òâàðü (1а-б), двата пролога Áëã/âåíú åñè, Ãè/ Áæ/å Èëå/âú (1б) и Ñå áî íàñòà âðýì ïðàçäåíúñòâ¹ íàøåì¹ (1б)1. След тях следва осветителната молитва Âåëåè åñè, ö/ (3б), после следва паримийно четиво, ритуално прекръстване на водата с три пръста, след което следва епиклетическата част на молитвата: Äà â†ñè ïî÷ðúïàюùåè µ ïðèåìëюùåè îòú íåª µ êðîïùåè ñ åю (5а). После попът благославя и прочита главопреклонната молитва Ïðèêëîíè, ö/, ¹õî òâîå µ ïîñë¹øàè íàñú (6а), след което потапя кръста във водата и извършва ритуалното прекръстване. Както в Barb.gr.336, и в глаголическия ръкопис Богоявленският чин завършва с молитвата за освещаване на чаша - Áæ/å Áæ/å íàøú, ïðýëîæåè ïðè Ìîñýè âîäу ãîðúêîю (6б). В Син Евх тя носи надслов ÌMî íàäú âîäîю ñò)ààãî ïðîñâýùåíèý ã)ëåìà âú îêðèíý öð)êâüíýìü (6б).
Остава открит въпросът по кое време и как са били включени в състава на съвременното чинопоследование на Великия водосвет останалите химнични компоненти. Досегашните изследвания, посветени на тази проблематика, са доста редки (Velkovska 1996, Афанасьева 2004 и др.).
Атонската хилендарска ръкописна сбирка съдържа един църковнославянски требник, в който има препис на Богоявленския чин, - това е Великият требник от 1782 г. (нататък и: Х-383)2. От обширната приписка в него научаваме, че той е писан от папа Маврудин Димитрович в София (Богдановић 1978: 151). Данните от този препис дават основание той да бъде представен в отделна статия заради текстовите и лексикалните особености на Богоявленските текстове в него.
В предходната традиция до ХVІІІ век Чинът на Свето Богоявление се е извършвал в навечерието на празника, след заамвонната молитва. Великият требник от 1782 г. следва тази традиция - според литургичните указания веднага се отива към кръстилницата (баптистерия или купела на храма), като в началото са свещеносците, а след тях са дяконът и свещеникът с евангелието и кадилото, следвани от братята. По време на литията се пее на осми глас тропарът Ãëà‘ñü ãäTíü íà âîäà‘õü. Според литургистите този тропар има древна история, бил е съставен от Св. Софроний Йерусалимски и е бил включван още в ръкописи от Х в. (Чифлянов 1997: 318). След него има указание за изпяване на три тропара: Äíåñ‘ü âw‘äú w„ñùà‘åò ñå å„ñòåñòâî’, ˆßêî ÷ëâý‘êü íà ðýêó’ ïðèøå‘ëü å„ñè‘ õðTòå öðþ, Êî ãëà‘ñó âîïèþ‘ùàãw âü ïóñò¥‘í¥. След това дяконът застава до баптистерия и четецът прочита три паримии от Книгата на пророк Исая: глава ХХХV, 1-10; глава LV, 1-13 и глава ХІІ, 3-6.
След старозаветните четива се изпяват прокименът ÃäTü ïðîñâýùå‘í·å ìîå‘ è„ ñïàñè‘òåëü ìî‘è‡ и стихирата ÃäTü çàùè‘òèòåëü æèâîòà‘ ìîåãw’ и се прочитат две новозаветни четива - апостолско (І Коринтяни Х, 1-4) и евангелско (Марко, І, 9-11). След тях следват Дяконствата, чиито старобългарски облик е засвидетелстван в новооткритите от Тарнанидис листове (11 r). После свещеникът прочита тайната молитва ÃäTè ¶„èñå õðTòå, å„äèíîðî‘äí¥è‡ ñíå. След нея в редица евхологични ръкописи от ХІV-ХVІІ век следва молитвата: Ñëà‘âèì° òå âëêDî ã‚è â°ñåäðü‘æèòåëþ (цитирано по Х-378), която според данните от новооткритите глаголически текстове е имала друго начало: È àáèå íå âúçãëàñèU [...] ÷åñîF. íú íà÷üíåU ïðîë [...] ëüìè ãë/àòè } Òðîè‡öå åäèíîñуùüí[...] ïðýá/æñòâüíàà‡ [...] áë/ãîñëîâåíàà‡. Êðåñò [...] ñêàà‡ áã/îìуäðèý Син Евх 12v. Единствено във Великия требник от 1782 г. е запазено това старобългарско начало на молитвата, за която категорично е упоменато, че е дело на йерусалимския патриарх Софроний: è„ ðå‘êú âú ñåáý’: àˆìè‘íü . ä·à‘êîíó æå è„ñïî‘ëíøó å„êòå‘í·þ, íà÷èíà‘åòú ñù‚åííèêú âåëåãëà‘ñíw ìîëè‘òâó ñ·þ: òâîðå‘í·å ñòƒàã‘w ñwôðî‘í· ïàòð·à‘ðõà µ„åðëTè‘ìñêàãw. ÒðöPå ïðåñóùåñòâå‘ííà, ïðåáëãà‘, ïðåáæå‘ñòâåííà, âñåñè‘ëíà, âñåïðèñýùà‘þùà, íåâè‘äèìà, íåïîñòèæè‘ìà, ñîäý‘òåëíà îy„ìí¥a ñóùå‘ñòâú, è„ ñëîâå‘ñí¥õú å„ñòå’ñòâú: (ïƒs'). Освен с глаголическия евхологий от Х век, този текст си кореспондира и с по-ранните гръцки евхологии от VІІІ век Ôñé@ò Dêôéóôå, }ìïïýóôå, Díáñ÷å, ðáíôïäýíáìå, ðáíôåðßóêïðå, Büñáôå, BêáôÜëçðôå, Bôåëåýôçôå, äçìéïõñãS ô™í íïåñ™í ïˆóé™í êáp ô™í ëïãéê™í 5ýóåùí (Barb. gr. 336, 110r).
След това следва познатото молитвено начало от предходната ръкописна традиция: Ñëà‘âèìú òè âëDêî ÷ëêîëþ‘á÷å âñåäåðæè‘òåëþ (ïç), което в Х-383 е разширено: ïðåâý‘÷í¥è‡ öðþ: ñëà‘âèìú ò ñîçäà‘òåëþ è„ çèæäè‘òåëþ âñý‘õú: ñëà‘âèìú ò áåç° 3„öà è„ ìòðå, è„ áåç° ìòðå èç° 3„öà ñó‘ùàãw: âü ïðåâDà‘ðøåìú áî ïðà‘çäíèöý, ìëàäå‘íöà ò âè‘äýõwìú: âú íàñòî‘ùåìú æå ñîâåðøå‘ííà òå’áå âè‘äèìú, § ñîâåðøå‘ííàãw ñîâåðøå‘ííà ÿ„âë°øàãî ñ áãà íà‘øåãw. В предходната традиция химничният текст започва с Äíåñü-стиховете, но единствено във Великия требник първият дублира текстово глаголическото начало, срв: Ñå áî íàñòà âðýì ïðàçäåíúñòâîy íàøåìîy Син Евх 1б, äíå‘ñü áî ïðà‘çíè÷íîå íà‘ìú íàñòà‘ âðå‘ì Х-383. В предходните ръкописи химничният текст е подложен на сериозна ревизия (лексикална и текстова), следите от която са регистрирани и в Х-383. Но в този требник са запазени някои от Äíåñü-стиховете от глаголическия ръкопис Син Евх, които в по-късните требници са игнорирани: Äíåñü íåñîçúäàíû îòú ñîçúäàíèý ñâîåãî ðуêîю äðúæèìú áûâàåòú Син Евх 2а; äíå‘ñü íåñîçäà‘ííèè‡ § ñâîåãw’ ñîçäà‘í· õîòýí·åìú ðóêî (!) ïîëàãà‘åò ñ: (ïç); Äíåñü Âëàäûêà îòú ðàáà êðúùàåòú ñ. Син Евх 2а; äíå‘ñü âëêDà ê° êðùå‘í·þ ñïý‘øèò° ñ (ïç’); Äíåñü ä¹õîâúíî ïðàçäåíúñòâî ïðàâîñëîâåöü àâëåíî è ñâýòýëî àâè ñ. Син Евх 2б; äíå‘ñü ñùå‘ííîå è„ âåëåãëà‘ñíîå ïðàâîñëà‘âí¥õú òî‘ðæåñòâî ðà‘äóåò ñ (ïç’); Äíåñü çåìëý è ìîðå âñåì¹ ìèð¹ ðàäîñòü ðàçäýëèñòå µ â†ñü ìèðú âåñåëèý íàïëúíè ñ. Син Евх 2б; äíå‘ñü çåìë’ è„ ìî‘ðå, 춑ðñêóþ ðà‘äîñòú ðàçäýëè‘øà, è„ ì¶‘ðú âåñå‘ë· è„ñïîëíè‘ ñ. (ïç’). Само във Великия требник Х-383 е запазена една голяма част от старобългарския химничен текст:
Âèäýø ò âîäû, áîæå, âèäýø ò âîäû è ¹áîýø ñ. qåðúäàíú âúçâðàòè ñ âúñïòú âèäýâú ñèëû íåáåñúíûª íà çåìè ñë¹æù òè. Èåðúäàíú âúçâðàòè ñ âüñïòü âèäýâú îãíü áîæåñòâüíû ïëüòúñêû ñúõîäùü íàäü íü. Èåðúäàíú âúçâðàòè ñ âúñïòü âèäýâú äëàíü ðàáèю ïðý÷èñòýìü òâîåìü âðüñý ïðèêàñàяùя ñ. Èåðúäàíú âüçâðàòè ñ âüñïòü çüð ñâòààãî Ĺõà âú âèäýíüè ãîëуáèíè ñúõîäùà µ ïðèêàñàюùà ñ åìü. qåðúäàíú âúçâðàòè ñ âúñïòü ñëûøàâú ãëàñú ñúâýäýòåëüñòâ¹юùü µ ãëàãîëяùü" Ñü åñòú Ñûíú ìîè âúçëþáëåíû î íåìü æå áëàãîµçâîëèõú, òîãî ïîñë¹øàèòå... íåâèäèìààãî âèäèìà, çèæäèòåëý âú ðàáüè îáðàçý. Èåðúäàíú âúçâðàòè ñ âüñïòü è ãîðû âúçèãðàø ñ Áîãà âú ïëüòè âèäùå. Äíåñü ñàìú Èåðúäàíú âîíýåòú ìàñòèю áëàãîуõàíúíîю. Äíåñü ãîðû âúçèãðàø ñ ýêî îâüíè µ õëúìè ýêî àãíüöè îâü÷èè. Äíåñü Ĺõú ñâòû âú âèäýíüè ãîëуáèíè ñú íåáåñå íàäú ãëàâу Ãîñïîäüíю ñúíèäå. Син Евх 3а-б.
Срв: Âè‘äýøà ò âî‘ä¥ áæå, âè‘äýøà ò âî‘ä¥ è„ ¹„áî‘øà ñ. ¶„3„ðäà‘íú âîçâðàòè‘ ñ âîñï‘òü, âè‘äýâú 3„ãíü áæòTâà òýëå‘ñíåíè íèçõîä‘ùú, è„ âîñõîä‘ùú âî‘ íü. ¶„3„ðäà‘íü âîçâðàòè‘ ñ âîñï‘òü, âèä‘ äõà ñòãw’ âú âèäý‘í· ãîëóáè‘íý ñúõîä‘ùà, è„ ëýòà‘þùà íà òåáý’. ¶„3ðäà‘íú âîçâðàòè‘ ñ âîñï‘òü, çð‘ íåâè‘äèìàãw è„ âè‘äýíà ᥑâøà, ñîçäà‘òåë âîïëîùå‘ííà, è„ âëDêó âú ðà‘á·è çðà‘öý. ¶„3ðäà‘íú âîçâðàòè‘ ñ âîñï‘òü, è„ ãî‘ð¥ âîçèãðà‘øà ñ áãà â° ïëî‘òè âèä‘ùå, Х-383 (ïç’-ïè). Последните три Äíåñü-стиха в Син Евх са заменени с три новопреведени в Х-383, понеже представляват семантични препратки към предходния контекст. В по-старата традиция те са съхранени само в единични архаични апографи, напр. в Зайк от ХІV век. Запазен е и финалният химничен преход към евхаристийната молитва: Òýìü æå è àçú ¹ìàëåíû, íåäîñòîèíû ðàáú ñú ñòðàõîìü è òðåïåòîìü âåëüìè âúïè« è ãëàãîë« ˜ òýìæå è„ à„çú ãðý‘øí¥è‡ è‡ íåäîñòî‘è‡í¥è‡ ðà‘áú òâî‘è‡. âåëè‘÷åñòâà ÷óäå‘ñú òâîè‘õú ïîâý‘ñòâó, ñú äåðæè‘ìú ñ¥‘è‡ ñòðà‘õîìú âú ¹„ìèëå‘í·è âîï·þ‘ òè. Х-383 (ïè). След това следва молитвата Âå‘ë·è å„ñè‘ ãäTè, è„ ÷ó‘äíà äýëà‘ òâî‘ (срв. Син Евх 3б), за която има указание да се прочете с висок глас. За разлика от предхождащата традиция, в Х-383 евхаристийното начало Ñâîåю áî âîëåю îòú íåáûòèý âú áûòèå ñúòâîðè â†ñý Син Евх 3б е променено: Ò¥‘ áî’ õîòý‘í·åìú § íåñó‘ùèõú âî å„æå á¥òè ïðèâåä¥‘è‡ âñ‘÷åñêà. В текста и на тази молитва, както и в останалите богоявленски текстове, в Х-383 са регистрирани твърде различни лексикално-семантични дублети, някои от които доста архаични - близки до тези в Син Евх. Във финалните трафаретни евхаристийни упоменавания е засвидетелствана благословия на “нашия архиепископ” - предполага се, че се отнася до тогавашния Софийски архиепископ (ïя).
След главопреклонната молитва Ïðèêëîíè‘ ãäTè ¹„õî òâîå’ è„ ¹„ñ륑øè í¥’ според указанията в Х-383, свещеникът взема кръста, благославя кръстовидно водата с него и го потапя в нея, след което го изважда и като го хваща с две ръце, изпява тропара Âî ¶„3ðäà‘íý êðùà‘þùó ñ òåáý’ ãäTè. След трикратно освещаване на водата, свещеникът полага осветена вода на блюдото, обръща се на запад, като държи кръста в лявата си ръка, а в дясната - босилек и така благославя всички според църковната йерархия: първо настоятеля, после свещениците и накрая - монасите. Тогава отново се пее тропарът Âî ¶„3ðäà‘íý êðùà‘þùó ñ òåáý’ ãäTè, докато трае водосветът. След приключването му отново всички влизат в църквата, пеейки самогласния тропар Âîñïîè‘ì¥ âý‘ðí·è‡ на шести глас. След него се изпяват още: трикратно Áó‘äè è„ì ãäTíå áëãîñëîâå‘íî, ХХХІІІ-ти псалом Áëãîñëîâëþ‘ ãäTà íà âñ‘êîå âðå‘ì и се дава нафора и отпуст. В тези указания е регистрирано названието на босилека като âàñèëüêú, което е заето чрез балканския латински basilicum, от гр. âáóéëéê{í, производно от âáóéëå‡ò ’цар’, първоначално ’царско цвете’ (БЕР І: 69) 3. В този фонетичен облик това название не е отразено в лексикографските справочници (РГеров, РМикл, РРедки, РСрезн). В ПЦСС е отбелязана форма âàñèë¥êú в значение ’кропило’ (67).
Приблизително в този облик и с тези допълнителни указания Чинът на Великия водосвет се извършва и в съвременната православна литургична практика (Требник 1994: 367-388). Ритуалът се извършва още от арменците, които сипват Св. миро в осветената вода, подобно на практиката, която имат и при кръщението. Този факт според литургистите е доказателство, че Великият водосвет води началото си от най-дълбока древност и първоначално той е бил самият обред на освещаването на кръщелната вода, който в историческото си развитие е получил ново предназначение (Чифлянов 1997: 319).
Във Великия требник Х-383 ни е засвидетелствано и неизвестно от предходната традиция Кратко последование за освещаване на водата на Богоявление (÷’-÷à). Според литургичните указания свещеникът прочита Òð·ñòîå, Î÷å íà‘øú, Ãäè ïîìè‘ëóè‡, Ïð·èäè‘òå ïîêëîíè‘ì ñ, после целия ХХVІІІ-ми псалом Ïðèíåñè‘òå ãäâè ñíw‘âå áæ·è:, след него тропара Ñú íáñå’ ïîñëè‘ áëãDòü æèçíîäà‘â÷å на шести глас. След това прочита над водата следната молитва, която не е включена в обширното чинопоследование: Áæå âåëèêîè‘ìåíèò¥è‡, òâîð‘è ÷óäåñà‘ è„ì°æå íý‘ñòü ÷èñëà‘ (÷à).
Този молитвен текст има своите архаични образци - бил е включван в гръцките евхологии още от ХІІІ век насетне: ‘Ï Èå{ò } ìÝãáò êáp ìåãáëþíõìïò, } ðïé™í 2áõìÜóéá VíäïîÜ ôå êáp Bíåîé÷íßáóôá (Дмитриевский 1901: 166). По време на прочитането на молитвата има указание свещеникът да благослови водата с десницата си трикратно, като потопи пръсти в нея. След края й според указанията, ако свещеникът носи кръст със себе си, го потапя трикратно във водата, а ако не носи, потапя пръстите на дясната си ръка и с нея благославя водата, като изпява тропара Ñïàñè‘ ãäTè ëþ‘äè òâî‘, благославяйки и всички останали, след което следва обичайният дневен отпуст.
Както е видно от изнесените данни, книжовникът, създател на Великия требник, е продължител на многовековната традиция в преписването на Богоявленските текстове. Едновременно с това е сравнявал щателно съответните лексикални форми с гръцкия образец и в случаите на несъответствие, получени при предходните редакции, ги е коригирал, напр: è ýêî íîâû Èë/ü ñï/åíè áûõîìú Син Евх 2б, äðýâ°í¥è è„ñ‚ðàè‘ëü Зайк, íî‘â¥è‡ ¶ñ‚ëü Х-383, íÝïò <Éóñá[ë (Nachtigal 1942: 641); Äíåñü âûøúíýý ñú íèæúíèèìè áåñý乫òú µ íèæüíýà ñú âûøúíèèìè ïðàçäúí¹«òú. Син Евх 2б, ÄíTü ãîð°íÿà ñü äîëíèìè ñüâüê¹ïëÿ’þò ñå. è äîëíàà ñü ãîð°íèìè ïðàçíD¹þòü. Х-378, äíå‘ñü ãî‘ðíà äî‘ëí¥ìú ñú ïðàçäíóþòü, è„ äî‘ëíà ãî‘ðí¥ìú ñú áå‘ñýäóþòú Х-383, ÓÞìåñïí ô@ Díù ôïqò êÜôù óõíåïñôÜæåé êáp ô@ êÜôù ôïqò Díù óõíïìéëï‡óé (Nachtigal 1942: 641); Àíéåëúñêûª ñèëû òåáå ñë¹æòú, àðõàíéåëúñöèè ëèöè òåáý êëàíý«òú ñ Син Евх 4а, „Àð°õàã‚ãëüñ꥔ ñèëè òåáý ñë¹æåòü. è„ à„ãã‚ëüñö·è ëèöè òåáý êëàíÿþò° ñå. Х-378, à„ã‚ãëñê· ñè‘ë¥ òåáå‘ ñëóæàòú à„ðõà‘ããëñò·è ëè’ö¥ òåáý’ êëà‘íþò ñ. Х-383, <Áããåëéêáp äõíÜìåéò óïé ëåéôïõñãï‡óéí, ïs ô™í Bñ÷áããÝëùí ÷ïñïß óå ðñïóêõíï‡óé (Nachtigal 1942: 645); ïîêëîíåíèåìü ñâîèõú âûè îáðàçú ðàáîòý Син Евх 6а, ïîêëîíí·åìü ãëà‘âü ñâîèa o„áðà‘çü ðàáî’òý Х-378, èˆæå ïðåêëîíå‘í·åìú ñâîå‘ â¥è‡, íàçíà‘ìåíàþùèõú ðàáî‘òíîå âîîáðà‘æåí·å Х-383, ô\ò êëßóåùò ôï‡ Uáõô™í áˆ÷Ýíïò óåìÜíáíôÜò óïé ô{ ô\ò äïõëåßáò ðñüó÷çìá (Nachtigal 1942: 649); ïîêîðè åì¹ âñ âðàãû µ ñуïîñòàòû Син Евх 6а, ïîêîðè „ì¹ â°ñå ïîãàíüñ꥔ 2ˆç¥ê¥’ Х-378, ïîêîðè‘ è„ìú âñ‘êàãî âðàãà‘ è„ ñóïîñòà‘òà Х-383, ‰ðüôáîïí áˆôïqò ðÜíôá T÷ñ{í êáp ðïëÝìéïí (Nachtigal 1942: 647).
В заключение може да се обобщи, че преписът на Богоявленския чин във Великия требник от 1782 г. продължава силната книжовна евхологична традиция, наследена още от старобългарския глаголически ръкопис от Х век (Син Евх), и преосмислена в духа на редакционните промени, направени вероятно през първата половина на ХVІІІ век. Този препис е отражение на съвсем различна от предходната традиция редакционна дейност, която показва отлично познаване на глаголическата евхологична книжнина.
БЕЛЕЖКИ
1 Старобългарския текст от новоткритите листове на Син Евх цитирам по кирилската транслитерация, направена от М. Шнитер и Х. Миклас (Schnitter, Miklas 1993), а останалите текстове от Син Евх - по изданието на Нахтигал (Nachtigal 1941, 1942). Гръцките текстове привеждам по Нахтигал, или по посочено в скоби друго издание.
2 Вж. Условни съкращения на ръкописите.
3 Вж. Съкращения на лексикографските източници.
Дата добавления: 2015-01-26; просмотров: 1751;