На майка му-Рипсимия

©2009. Самуил Шив

(България, гр.Пловдив, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”)

В студията си "Надпись царя Самуила" от 1894г. руският учен Феодор Успенский пише за намерена надгробна плоча от с.Герман, на Преспан ското езеро, през 1888. При прочитане на надписа върху плочата се чете името на Самуил,а при изчисление на годината излиза 993, разбираме че това е надпис на цар Самуил (997-1014).Самият Ф.Успенский прави подробен анализ на текста върху плочата [Успенский, 1894].

Плочата има размери: дл.1,25 м и ширина 0,52 м. Върху нея има издълбани два помалки кръстаотляво и отдясно, и един голям в центъра.В долния десен ъгъл е издълбан единадесетреден текст.Една малка част от плочата е счупена,върху която има част от текста.Но все пак поголямата част от текста се чете и за нас с удивление изниква името на цар Самуил – име,с което се свързва героичната борба на българите за отстояване на своята държавност от 973 до 1018. Плочата е съхранила в себе си следния текст:

Един обстоен преглед на тези редове показва,че това е: 1) надпис на цар Самуил; 2) паметна плоча, за упокоение на мъртвите; 3) плочата се отнася за семейството на цар Самуил (отец, матери и брату); 4) изброяват се три имена (Никола, Давид и Рипсимия); 5) посочва се годината и индикта.

Трябва да изтъкнем, че това е още един паметник, който трябва да прибавим към малкото запазени от Първото българско царство (681-1018) и ни позволява да разкрием подобре събитията от историята на българската държава в периода (973-1018).

От текста разбираме, че името на Самуиловия баща е Никола, а единият му брат е Давид. Що се отнася до името на майка му, то плочата е счупена, но ние научаваме нейното име от един византийски извор добавки на епископ Михаил Деволски от 1118 към „Исторически свод” на Йоан Скилица от 11в.: избрали да ги управляват четирима братя - Давид, Мойсей, Арон и Самуил, деца на един могъщ български комит,който се казвал Никола ,а майка им – Рипсима и затова били наричани комитопули [Гюзелев,1994 С.51]. Това разкритие на името на Самуиловата майка – Рипсимия, породи множество спекулации около произходът на цар Самуиловия род: арменци, власи, ”македонци” или някаква смесица между българи и тези етноси. Първият учен, който развенчава тези спекулации е Николай Благоев, който казва, че комит Никола (бащата) е зет на цар Симеон (893-927).

Известно е, че цар Симеон е имал четирима синове – Петър, Иван, Михаил и Вениамин и една дъщеря,която искал да омъжи за малолетния византийски император Константин VІІ Порфирогенит (912-959). Покъсно патриарх Николай Мистик иска да омъжи за един от синовете на Роман Лакапин (920-944). Тази дъщеря на цар Симеон-Рипсимия (всички деца на Симеон носели християнски имена) – била омъжена за Никола,който станал един от много силните комити в България [Благоев, 1942, C.29-30].

Други две взаимно допълващи се тези са на Божана Благоева и Антон Съботинов.Според Благоева комит Никола е син на Гаврил – вторият син на княз Борис І Михаил (852-889), а Съботинов смята, че Никола е бил кавхан по времето на Симеон, Петър и БорисІІ, а Рипсимия е дошла(?) със свитата на царица Мария-Ирина Лакапина и може да се говори за втори „династичен” брак, след този на цар Петър и Мария-Ирина Лакапина [Благоева, 1966, C.87; Съботинов, 2005, C.149].

Но и трите мнения имат повече за цел да докажат правото на комитопулите върху българския престол, но интересно е да проследим името на Рипсимия. Според Николай Адонц „Рипсимия е изключително арменско име”. Рипсимия наистина е име разпространено в Армения, но то идва от св.Рипсимия-девица, която в ІV в. При преследванията на император Диоклециан избягала в Армения, но била убита от арменския цар Тиридат.

Рипсимия не е била арменка, а римска гражданка, а името е било разпространено в Апенинския и Балканския полуостров, преди да е разпространено в Армения, обстоятелството, че арменците започнали да кръщават често момичетата си така – Рипсимия, съвсем не значи, че в другите страни това име е изчезнало и че тази, която има такова име, непрменно трябва да бъде от арменски произход. И притежателките на имената Ана, Мария, Елена и Екатерина, а още по-малко – Давид, Мойсей, Арон, Самуил, Гаврил, Яков, Симеон (които са старобиблейски имена) не означава, че техните притежатели са от друга народност - „арменска” [Благоева, 1966, C.88]. То според това, че имената им са старобиблейски трябва да отнесем царете: Симеон, Петър и Самуил към друга народност, различна от българската. Името Рипсимия идва от гръцки (хресимос), което означава човек, който се ползва с авторитет, порядъчен [Суперанская, 1994, С.421]. Самото прилагателно хресимос има няколко значения, но те в голямата си част са синоними: полезен, изгоден, благоприятен, добър, способен, честен, благороден [Войнов, 1996, C.904].

Да не забравяме, че в България християнството тържествува от близо един век (864), така че за новопокръстените християни било нещо характерно да се обърнат към старобиблейски имена – Михаил, Яков, Симеон, Самуил. Християнството се заражда в Палестина и първите последователи на Христос са юдеи. Но християнството е религия, която излиза от своите рамки – Палестина и се разпространява над всички останали народности в Римската империя, а личната именна система на юдеите се пренася сред другите народи, но това не означава,че гърците са евреи, или римляните са евреи.

Като втори важен момент тук трябва да посочим, че България приема християнството от Византия, като освен богослужението и църковната архитектура, в България навлиза цялата сиситема на раннохристиянски светци на Източната църква, което е свързано със системата на личните имена.А Византия, като наследница на Римската империя заимства раннохристиянската именна система.

След като изяснихме проблемът с произхода на името на Самуиловата майка, стои въпросът с датировката на надписа. Но първо как разбрахме, че това е надпис на цар Самуил (997-1014)? В последния ред четем 6501 г. от сътворението на Света,или 993 г. от рождението на Христос. На базата на сведенията на хронистите: Йоан Скилица (който споменава, че Самуил и братята му вдигнали въстание след смъртта на Йоан Цимисхий (976); от „Саксонски аналист”(за българските пратеници при немския император Отон I в Квидлинбург (973) и от „Записки касательно российской истории” на Императрица Екатерина Велика (1762-1796), която пишейки върху руската история споменава и българските царе: Борис (970-974), Самуил (974-1014). Така разбираме, че плочата от с.Герман е на цар Самуил.

В тази част от датировката на плочата е отбелязан и индиктът. При едно правилно изчисление по византийското летоброене (5508 от сътворението на света) датираме надписа на цар Самуил от 993 г. (6501-5508=993). То след като годината е 993,защо се дава индиктът да е 6ти. При едно правилно изчисление той е 4ти.

Но първо какво представлява индиктът или индиктионът и каква е формулата за неговото изчисление?

Индиктионът е компилация от източните циклични времеизмервания и римската данъчна система. Годините са групирани в цикли по 15, без имена на месеците и се означават с числата от 1 до 15. Началото на годината е 1 септември, което усложнява привързването му към слънчевия календар, чиято година започва на 22 декември. Индиктионът се изчислява като остатък от делението на съответната година от сътворението на света на 15 което е правило изведено в литературата [Вълчев, 1997, C.147]. В справочната литература [Туртуриков, 2003, С.104] индиктът се определя и като остатък на делението на сбора от християнската година и числото 3 на 15. Като начало на ерата на индиктиона се води 313 г. Сл. Хр.- 1ви индикт.

Така годината на плочата от с. Герман е 6501(993). Но това е годината по януарското летоброене (1.01-31.12). През Средновековието, както казахме по-горе, годината е започвала от 1 септември и е свършвала на 31 август. Ето защо ние не знаем кой месец е написана плочата, затова я датираме от 1 септември 992 до 31 август 993, т.е. на границата на 992-993, т.к. имаме два периода: 1) 01.09.992-01.01.993, 2) 01.01.993-31.08.993.

Успенский датира надписа в 6ти индикт, но 993+3=996, а 996:15=66.4, тази четворка, която е остатъкът ни показва индикта.Но 4ти индикт се пада в периода (1 септември 992-31 август 993). Ето защо точната датировка на надписа на цар Самуил от с.Герман е 992-993, индикт 4-ти.

Литература:

Благоев Николай. Братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил, Годишник на Софийския Университет, Юридически факултет, кн.39, 1941-42.

Благоева Божана. За произхода на цар Самуил, сп. ”Исторически преглед”,кн.2,1966

Войнов Михаил.Старогръцко-български речник,1996

Вълчев Йордан. Календар и хронология, 1996

Гюзелев Васил. Извори за средновековната история на България (7-15в.) в австрийски

Ръкописни сбирки и архиви,т.1-2,1994.

Суперанская А.В. Словарь русских личньх имен. М., 1996.

Съботинов Антон. Българският произход на цар Самуиловия род. 2005

Туртуриков Георги. Кратък терминологичен речник по история, 2003.

Успенский Ф.И. Надпись царя Самуила//Изв. Русского Археологического Института в Константинопле. Кн.3, 1894.